МОЕТО ОСОБЕНО МНЕНИЕ ИЛИ ЧИСТОТАТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ!
Много често си мисля за смисъла на човешкия живот. Да ви кажа
честно, така и не мога да си дам еднозначен и точен отговор на тайнството наречено живот. В едно съм
сигурна, че човек се ражда уникален и еднствен. И
затова трябва да изживее живота си по възможно най-добрия начин.
Сигурно за всеки най-добрия начин има различни значения. За
мен едното от тези значения е чистотата. Като започнем от чистотата като
необходимост да живееш в една подредена, естетична и чиста среда и стигнем до чистотата в човешките
взаимоотношения.
Според мен човек се ражда естет. За да се възпита като такъв
са нужни много усилия, както на семейството, така и на училището и на обществото. Чистотата е също иманентна, вътрешна необходимост и начин на живот.
За съжаление родната
българска действителност е друга реалност. Ежедневно крачим по
мръсни улици изпъстрени с бутафорно разхвърлени мръсни контейнери с ровещи
просяци.
Повсеместно нашата така наречена околна среда е тотално
замърсена от самите нас.
А в недалечното минало се обидихме на света, че ни е
оприличил на тоалетна. В много случаи за
съжаление приличаме много на това определение.
От шест години живея в Русе. Жилищния ни блок се намира в
широк център. Районът обаче изглежда повече от ужасно. Като започнем от мръсните, вонящи контейнери, изпокъртените плочки, описаните стени. Пред блока ни има нещо
като градина с беседка.
Ромите от квартала редовно я превръщат в бунище. И недоумявам
що за човек може да седне да почива в тези мръсотии.
Излизайки сутрин за работа, настроението ми се подтиска още
като изляза в коридора пред входната врата на апартамента ми. Коридорите на
блока са толкова мръсни, дограмата е безнадеждно остаряла, мирише на мухъл и
застояло.
Отварям вратата и пред очите ми е беседката. Господи, що за
хора са това? Що за възпитание и отношение. Преди няколко дне не се стърпях и
снимах беседката. Отвратителна картинка.
За съжаление това е ежедневие.
Кажете ми моля, що за човек трябва да си, за да хвърляш
навсякъде около теб?
Хората от блока също негодуват и недоволстват, обаче не можем
да направим нищо, за да убедим нашите съседи от ромските къщи и тийнейджърите
от района и не само тях, че не може да
мърсиш.
В петък сутринта излизам рано за работа. Видях една възрастна
съседка, сложила две ръкавици да почиства мизерията около беседката. Тази жена
сигурно е на преклонните 70-75 години. Но има ли възраст за чистотата?
Размених няколко думи с жената. Тя ми каза, че повече не може
да търпи тази мръсотия и затова решила да почисти.
Беседката и района около нея бяха придобили по-човешки
вид.Това обаче със сигурност ще трае не повече от седмица.
Аз продължавам да мисля за чистотата. За това какво ще
оставим на поколенията след нас.
И все така ли ще ни причисляват към най-мизерните държави, за
което мен много ме боли.
И дали трябва да чакаме само кампании от рода на "Да изчистим
България" за един ден, за да изчистим. И не трябва ли всеки член на така нареченото българско общество да бъде
съпричастен и да допринася затова да живеем в чиста среда.
И дали само със санкции и глоби може да се въведе някакъв
ред. Вие как мислите?
И защо всички като излезем извън България се възхищаваме на
чистите немски градове или китни чешки и
полски градчета. И защо изпадаме във възторг от модерния, чист и подреден мегаполис Истанбул или очарователния Мадрид?
Толкова ли сме загубили чувствителността си като хора, имащи
претенции за европейци.
Чистотата на околната ни среда, тя зависи от мен, от теб, от
тях, от всички. Нека да пазим нашата България. Да се стараем всички тя ежедневно
да изглежда красива и китна градина, защото Господ бог ни е отредил прекрасна
природа, възхителни плажове, величествени планини.
Хайде заедно да ги пазим тогава!
.
