Здравейте,
Още древните гърци са твърдели, че се разболяваме с нож и вилица в ръка.
Още древните гърци са твърдели, че се разболяваме с нож и вилица в ръка.
В тази мисъл има много мъдрост. Нейният дълбок смисъл е, че трябва да се храним така, че да
бъдем здрави, а не да се разболяваме хранейки се.
Храната е горивото на човешкия организъм и трябва да подбираме горивото си много
внимателно. Освен това храната влияе и хормонално на организма. А е общоизвестно, че хормоните са много важни за човешкия организъм.
Казват, че японците избират храната толкова внимателно все едно, че си купуват лекарство.
Моето верую за храната е, че човек трябва да се храни, за да живее, а не да живее за да яде.
Всъщност, започнах да се интересувам от качествата, но продуктите и храната на една по-зряла
възраст. И като се има предвид, че съм предразположена към напълняване, гледам
внимателно с какво се храня.
За съжаление българският народ в болшинството си е много беден и главно гледа да се наяде, а не да се нахрани, а липсата на стандарти за качеството на храната, не дава възможност да се
ориентираш, коя храна е добра и коя не.
И така преди няколко години работих за кратко в един емблематичен за гр.Русе Хотел Дунав. На обяд слизахме в ресторанта. Един ден влязох в кухнята и видях, че главната готвачка
разглеждаше списание, което възбуди моето любопитство. Ставаше дума за списанието Добра
храна /GOOD FOOD/. Разлистих набързо списанието и много ми допадна списването, оформлението, рецептите и снимките на ястията, както и това, че за всяко ястие има рецепта. Това ти дава възможност да експериментираш. Нещо повече това списание ти дава една кулинарна култура и възможност да възприемаш храната естетически, както и да й се наслаждаваш.
Оттогава до днес, вече три години с нетърпение очаквам всеки брой на това списание. ”Изяждам” всеки брой от корица до корица, не в буквалния смисъл разбира се.
За тези три години обогатих в голяма степен знанията си за продукти, подправки, плодове и технологии на приготвяне.
Аз, разбира се, не съм професионален готвач и ми беше необходимо доста време, за да задълбоча знанията си за готвенето, за комбинациите и за продуктите.
Постепенно , без да разбера се увлякох страшно от кулинарията. Когато съм изнервена, започвам да готвя и така се пренасям в някакъв друг свят, който ме успокоява. А след като видя резултата, изпитвам удовлетворение.
