БАЛЧИК – ЛЮБОВ ОТ
ПРЪВ ПОГЛЕД
След усилната работа по изготвяне на ДДС-та на амнайсет
фирми, у мен се появява неописуем порив към морски бриз, пясък, безгрижни вечери. Не ме напуска мисълта да се метна
на колата и да отпътувам за Балчик. И без това брат ми отдавна ме кани да отида
да погостувам на лятната им къща.
А има ли нещо
по-хубаво от това да се подчиниш на
изкушението, за да се оттървеш от него. Последната мисъл не е моя разбира се, а
на Пол Брег. Обаче толкова ми допада в този момент, защото наистина решението
ми е колкото човешко, толкова и импулсивно. Освен това развитието на техниката
и технологиите позволяват работното ти място да бъде където си пожелаеш /говоря
за братството от счетоводители/
Грабвам лаптопа, няколко папки и разбира се котката, скачам
в колата и отпрашвам за Балчик.
Тръгвам по познатия път, качвам се на международното шосе и
тръгвам по пътя за Силистра.Този път ми
е по-познат.Пътьом зареждам гориво, запасявам се със студена минерална вода и
.......дим да ме няма!
Петък след обяд е. Движението не е толкова
натоварено. Натискам до пода педала на газта на моята Тойота и си
казвам: Ех,живот,здравей,здравей!
Пристигам вече по мръкнало.Малко трудно се ориентирам по
уличките на града, но намирам къщата и спирам.Звънкам по телефона, излизат да ме
посрещнат.
Горката котка вече е жабясала тотално и е гладна, та знае ли
се.
Настанявам я в кухнята, сипвам и храна и вода и се заемам с
разтоварването на багажа.
То багаж като багаж ли e? Ще кажеш, че не за два дни, а за половин година съм
тръгнала, но женска работа.
Сядаме около масата. Хапваме. Премествам се лекичко на
люлката, полюлявам се кротичко и се унасям в сладка дрямка, предвкусвайки
утрешния плаж.
Ура! Слънцето изгря. Навън е свежа и чиста утрин. Седя на
люлката и пия сутрешното кафе. Котката е дислоцирана в кухнята. Застанала на прозореца и гледа да не
изпусне и най-малката подробност от новия пейзаж.
Време е да тръгваме към плажа. Тръгваме с автомобил, защото
къщата е на десетина километра от
плажа. Избрали сме си плажа под Двореца и всяка година си ходим там.Чакам с
нетърпение да зърна морето.
Ето го плажа! Все още малко пустичък. Но това е добре, защото
ще можем да си намерим хубаво местенце.
Заведенията около плажа вече тръпнат в очакване на
посетители.
Минаваме и покрай Корона и след малко се открива вълшебната
гледка към двореца.
Прекрасно месетнеце за плаж! А и заведенията са в
непосредствена близост и съблазнително ти предлагат всякакви лакомства.
Полежавам на плажа за кратко, но не ме свърта.
Хвърлям жадни
погледи към пътеката, която води до Двореца. Решавам обаче да си го оставя като
десерт за следващия ден..
За днес е предвидено слънце, море, плаж и релакс!






































