Разходка в парка!

РАЗХОДКА В ПАРКА

Петък след обяд е. Довършвам последните справки и документи за данъчните. Трябва да ги занеса до 17 часа, а вече толкова съм изморена, че ми идва да легна и да заспя непробудно.

Мобилизирам последни сили, мятам късите панталони и тениската, вземам документите и тръгвам.

Заключвайки входната врата ми хрумва нещо. Отключвам.Влизам с обувките, грабвам фотоапарата. В движение вземам решение да оставя папирите в НАП и да отида на една късна следобедна разходка в парка. И без това градския парк е непосредствено до НАП.

Приключвам набързо ангажимента си, паркирам колата на входа на парка и о,блаженство!

Най-накрая дойде времето за почивка и отмора в  горещия  петъчен  след обяд.Започвам моята разходка от култовия паметник на Альоша.

Застанал на пост, милия все още ни пази /от какво ли?/

 Трябва да мина и покрай още една култова сграда на развития социализъм в началото на парка, а именно самотно издигащата се сграда на Дома на културата.

Вначалото на парка ме посреща цветна феерия от красиви цветя, спиращи дъха. Не мога да се стърпя вадя пак фотоапарата и щракам.

И още

Предприемчиви търговци отдавна са се ориентирали към апетитните местенца и са стъкнали своите заведения. И какво по-хубаво от едно питие в горещия петъчен след обяд. Минавам покрай тях с мисълта, че на връщане ще изпия нещо студено.

Минавам покрай  шарени  триколки, чакащи клиенти, строени в редица като войници.

Стигам  да вазата. Култова място на града, превърнало се в емблема на парка. Няма русенец на когото да кажеш, че ще го чакаш на вазата, да не се сети за какво става въпрос.

Поемам по дългата паркова пътека. Вървя безцелно, старая се да изключа от паметта си цифрите, документите, графиците и всичко, което ме затормозява. Искам да си подаря няколко часа отмора, няколко часа фриволно криволичене из алеите на парка.

Снимам по пътя си всичко, което ми се струва хубаво, като този обръч от чимшир изпъстрен в следата с разноцветни калии.

Любен Каравелов се е замислил за бай Ганьо и достолепно наблюдава дали съвременните българи имат същия манталитет или вече са истински европейци.

От лявата ми страна между дърветата се вижда в далечината и сградата на английската гимназия, едно от най-добрите училища на града.

Продължавам по пъта надолу и стигам до кокетни заведенийца, превърнали се в емблема не само на парка, но и на града.

Все още няма много клиенти. Майки с колички, малки деца и баби пенсионерки са посетителите на заведенията в този час. Масите стоят празни в очакване на нови клиенти.

Няколко гълъбчета кълват подхвърлените им трохи, а двама възрастни направо са се заели със задачата да им хвърлят трохи.

Примамливи реклами ме канят да си купя сладолед.

И продавачката на сладолед е доволна. Колкото по-горещо, толкова повече продаден сладолед. Спирам се до нея и и предлагам да я снимам, а тя кима одобрително.

Връщам се вече. Заведенията около Дома на културата все още ме подканват да седна.

Приближавам се до бар Какао и в последния момент забелязвам статуята на гол млад мъж. 

Увековечавам я с моя фотоапарат и продължавам своята разходка.

Решавам в движение, че все още не ми се прибира и ще направя един тегел и в парка на възрожденците. Зеленината определено ми действа ободряващо и релаксиращо.

Минавам покрай недовършената все още църква, която гордо се издига в началото на парка

Тази сенчеста пътека, като че ли ме кани да тръгна напред под сянката на дърветата, които сигурно пазят много тайни на влюбени и на пияни, разбира се!

Хубаво е да се разходиш безцелно и неопределено. Просто ей-така за отмора и релакс. Малко настрани от шума и стреса, които неминуемо ни съпътстват.

Петък след обед е! Любимото ми време! Държавните учреждения затварят. Телефонът ми спира да звъни. Господи, предстоят ми два почивни дни! Какво блаженство!